Дан на хрътките (Малазанска книга на мъртвите. Сказание осмо)
ИК "Бард", София 2009
Това е НАЙ-ДОБРАТА фентъзи поредица излизала на български език!!!
Правя това уточнение още в самото начало, за да няма неразбрали.
Това ревю ще бъде пристрастно.
Осмият том на любимата поредица най-после видя бял свят и на български език. Сега след като прочетох за втори път книгата мога смело да заявя, че това е един от най-силните томове. Въпреки упреците, че битките този път са малко, че действието се развлачва, че отново се появяват нови елементи в сюжета, Ериксън отново е успял да напише книга, която се чете на един дъх. Ако първите 3/4 са бавни, на моменти леко скучни, то последната част на книгата е буквално помитаща. В нея Ериксън отново показва, че никой друг автор е може така да преобръща сюжета наопаки. В тези страници има всички любими на феновете неща - бой, кръв, бой, кръв, много, ама много драма. Краят отново кара читателя да съжалява, че следващият том на български вероятно ще излезе след година.
ИК "Бард", София 2009
Това е НАЙ-ДОБРАТА фентъзи поредица излизала на български език!!!
Правя това уточнение още в самото начало, за да няма неразбрали.
Това ревю ще бъде пристрастно.
Осмият том на любимата поредица най-после видя бял свят и на български език. Сега след като прочетох за втори път книгата мога смело да заявя, че това е един от най-силните томове. Въпреки упреците, че битките този път са малко, че действието се развлачва, че отново се появяват нови елементи в сюжета, Ериксън отново е успял да напише книга, която се чете на един дъх. Ако първите 3/4 са бавни, на моменти леко скучни, то последната част на книгата е буквално помитаща. В нея Ериксън отново показва, че никой друг автор е може така да преобръща сюжета наопаки. В тези страници има всички любими на феновете неща - бой, кръв, бой, кръв, много, ама много драма. Краят отново кара читателя да съжалява, че следващият том на български вероятно ще излезе след година.
Колкото и странно да звучи, на мен лично, началните части на книгата ми харесаха най-много. В тях се вижда, че Ериксън е изключителен разказвач. Точно тук героите му стават пълнокръвни, тук те се превръщат в личности. За разлика от повечето други фентъзи поредици, тук милост към основните персонажи няма - те страдат, обичт, умират. Ериксън отново показва, че създаденият от него свят е най-мащабната виртуална реалност в литературата, на моменти ми се струва, че е описаният от него свят е по-въздействащ и от този на Толкин.
Единственото, което мога да кажа в заключение е - прочетете тази книга. А ако все още не сте чели нищо вземете първи том и се насладете. Ако случайно изпитате трудности при четенето - продължете. Струва си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар